У с е щ а н е                             

Това, което първо видя , беше бялата , леко закръглена ръка на  Ема ,която като че ли сочеше  тяхната маса. Бяха се настанили  на  терасата на един от най предпочитаните ресторанти  в града , откъдето морето се виждаше  като на длан ..
Тъкмо се чудеше какво означава жеста на  Ема , и тогава мъжът влезе в залата. Слънцето току що бе навлязло в залеза си , така че последните оранжеви лъчи бегло очертаха  силуета  на непознатия , като правеха косата му да изглежда рижава, а лицето  оставаше в контражур и тя не успя да го види ясно.
Мъжът вървеше бавно, спокойно с леко полющваща се походка , каквато обикновено имаха мъже , прекарали доста години на кораб.

"  Изглежда този е определен да седне на нашата маса  "- каза тихо Петър  и отпи от чашата с шампанско.
Повод за това тържество беше  педесет годишнината на Ема , която от двадесет години живееше и работеше в Германия  като психиатър..Беше омъжена  за немец, неин колега  и доста известен там лекар.Той именно бил предложил да направят тържеството в България , която обожавал.
Мъжът наистина спря до тяхната маса . В мига ,в който  вдигна очи и го  погледна ,пронизваща болка  сви всичките й вътрещности   и светът около нея се завъртя.
" О.оо... , започва се " , каза си с досада , уморена от непредвидимите нервни кризи , които често я спохождаха.Пое дълбоко въздух ,опитвайки се да изтластка болката  и докато новодошлият се  
  представяше и   настаняваше ,тя побърза да попие леко избилата пот по лицето  й . Успя да чуе само, че името му е Филип.
" Аз съм  Сирма  " , чу се да казва и остана доволна от звученето на гласа си,който  никак не издаваше истинското й състояние.
Петър поведе разговора с лекота ,както обикновено правеше  при среща с непознати .Оказа се , че и двамата мъже  са прекарали доста години на море , разговорът се оживи а моряшките премеждия  и незабравими случки следваха една след друга. Сирма  ги слушаше с интерес и дори се чувстваше част от "екипажа",имайки предвид собствените си впечатления и преживелици  от многократните си пребивавания в Америка, където живееше дъщеря им.
Стана ясно ,че Филип  също като нея , бе по близък с майката на Ема , Марго , която  се бе отдала на поезията  и  двете с дъщеря й често организираха  тържества по повод някоя нова стихосбирка .

"Скоро излезе и моята книжка -дневник" -каза Филип."Написах я докато бях на море почти осем месеца,  но.. под панамски флаг".  " Но"-то бе произнесено с явна горчивина  , каквато  със сигурност изпитваха  и стотиците перфектно  подготвени млади мъже , завършили Военноморско училище, принудени да правят компромиси в името на насъщния. Сирма  също се включи в разговора ,изненадана , че болката не се повтори ,компанията й бе допаднала  и сякаш депресията  , с  която от няколко месеца се бореше , някак  леко и неусетно отпусна  юздата си.
Говориха за съвременото дребнотемие ,за смисъла на изкуството и епохалните класици, за Паулу Коелю , който бе взел Нобеловата награда  предната година .
Филип,  както се разбра бе чел  много автори   , и тя  с изненада откри  , че познава  Doctoroow,чиито нежни и малко налудничеви разкази й допадаха много.Стана  дума за понятието
реалност и  той перифразира нещо от Съмърсет Моъм. Сирма   почувстава някакво неясно напрежение ,чувайки да се говори за любимият й автор. Напоследък  неговото име бе позабравено .
Дали от този факт или просто защото нещо щеше да се случи  , тя усети , че наблюдава   този мъж с  нескрито любопитство. Най  впечатляващи бяха очите, топло кафяви, искрящи и малко срамежливо усмихнати. Всъщност  всичко в него се усмихваше, очите , устните , дори леко щръкналта коса . Този човек излъчваше невероятна непринуденост и лъчезарност и  със сигурност бе от хората , които печелеха с външноста си.Годините  , трудно можеха да се определят ,но явно бе преминал четиредисетте.  За да прикрие обзелото я вълнение   Сирма  се обърна към Петър да го попита нещо , но в този момент се появи Ема , елегантна и сексапилна  и помоли гостите  да минат в залата за вечеря.
След като откриха местата си по поставените във всяка чиния изрисувани миди с името на жената и сърце с името на мъжа , тя вдигна  глава и го видя. Беше настанен от другата страна
на  масата , точно срещу нея. Той срещна погледът й , а на нея й се стори, че сякаш й се извиняваше , че са отново на една маса.Гледаше я усмихнат , очите му също се усмихваха , но някак
смутено и виновно. Тя  отвърна нервно на усмивката му и отклони поглед встрани.До сърчицето в чинията лежеше красиво хартиено руло. . Разви  го, позна почерка на Марго  и се опита
да прочете стиховете , но не успя.Беше развълнувана от присъствието на този мъж, почувства , че я обхваща  неясен страх. От доста  време мъжете   за нея бяха просто съществата от другият пол ,а
с Петър  отдавна спяха в отделни спални.Дългите й престои  в Америка ,работата , стресът  и най вече неспособноста й да се се  приспособи към американската действителност ,осъждайки я по този начин да живее разделена  с единственото си дете , някак неусетно бяха убили  жената в нея.Поне  така си мислеше до този момент.
Партито беше вече в разгара си ,забързани сервитъори любезно поднасяха красиво подредени вкусотии,хората оживено разговаряха  или се смееха , а най нетърпеливите вече бяха на дансинга .
"Тя стоеше мълчалива , вглъбена в себе си  и преди да отговори на Петър , който я питаше  дали се чувства добре , ушите й пламнаха  от болезнено познати стари ритми.
I"ll Newer Fail in Love Again ", пееше  Том Джоунс  , с познатия й силен, чувствен и възбуждащ глас.Сякаш невидима ръка сграбчи всички струни в душата й и ги опъна до скъсване .От очите й потекоха сълзи,сърцето й туптеше , полудяло от топлината ,която се разля  по тялото й.Реши да отпие глътка вино , но ръката й трепереше  толкова силно ,че виното се разля  по масата .Внезапно я обзе  някаква безразсърдна решителност  и след миг вече бе застанала  до него , докосвайки го  по рамото. Той се обърна и очите му широко се отвориха . "Искам да танцувам с вас".  "Разбира се "  смутено й отговори и я поведе към дансинга .
Танцуваше по войнишки  стегнат и видимо притеснен , запазвайки  приличната дистанция помежду им.Тя бе вперила поглед в краката си , избягвайки неговия , но движенията й бяха плавни  и овладяни. "I"ll Newer fail in Love  Aaaaageeein"Нова топла вълна  се надигна  в гърдите й , така че дъхът й почти спря. "Жива съм ! Господи жива съм "Повтори го няколко пъти безмълвно ,сякаш за да го запомни.
"Ще танцуваме ли още " -попита  я , когато песента свърши.   " Не , но съм ви много благодарна за този танц " каза тя и тръгна  бързо към мястото си.  "Какви са тези изпълнения "  посрещна я Петър.По гласът му разбра ,че е много ядосан."Искам да си тръгнем "  беше отговорът й. Грабна чантата , смотолеви някакво  извинение на Марго и тръгнаха . Той караше колата    втренчил поглед в пътя , мълчеше  и тя му бе признателна за това .Вечерта стоя дълго на терасата , зареяла поглед към потъналия в светлини град. Обикновенно това я успокояваше. Cпа лошо и на сутринта  се събуди с чувството    че  нещо  и бе отнето.
"Знаеш ли , решил съм догодина да  засея доматите   под голямата праскова ". Петър вече  бе направил обичайната си  сутрешна разходка  из градината  и лицето му бе изпълнено с радоста на човек обичащ земята .
"О.много хубава идея ""  каза тя и някак облекчено въздъхна .