ПРОЩАЛНО

Не сложих 

на гроба ти ранен

цветя 

обещах 

но нямах сили 

не посмях

затова сега ти пиша 

тези слова 

за да ти благодаря
 

за ръцете ти здрави 

които събличаха 

тревогата от мен

за огъня с който 

гореше ме жива 

във нощите кратки

за тайните срещи 

за нашия свят грях 

благодаря ти.... 
 

пред хората 

не 

но пред Бога 

бях твоя жена 

за вичко което ми даде 

ти благодаря 

за копнежа 

за болката 

за миговете красота

за обречената истина 

за лъжата 

за житейската справедливост

за рицарската милост...

За туй
че

ще ме чакаш 

там

благодаря ти..

Създадено: 03.3.2009 г. 01:58:54